-
1416
Пълно и окончателно подчинение на Търновската патриаршия
Скоро след османското завоевание на българската държава нейната църква минава под юрисдикцията на Цариградцката патриаршия. Поробеният български народ е представляван пред султана от цариградския патриарх и е считан за част от “рум милета” (“гръцки народ”, т. е. християнското население в османската империя). 📌Последният български патриарх на Търновската патриаршия - Св. Патриарх Евтимий Търновски -
Врачанските събития
От XVIII в. гръцките висши духовници налагат на българските епархии тежки църковни данъци, забраняват в храмовете да се служи на църковнославянски език, унищожават ценни български ръкописи. Действията им предизвикват реакция у българите. През 1824 г. врачани, начело с търговеца Димитраки Хаджитошев искат гръцкия владика да бъде заменен с български. За да потуши недоволството, Цариградската патриаршия организира убийството на Хаджитошев. 📌 Димитраки Хаджитошев -
Търновските събития
Движението срещу гръцката духовна власт обхваща и Търново. Българите искат за митрополит родолюбивият учител и книжовник Неофит Бозвели. Те търсят съдействие от османското правителство, но Патриаршията отново налага гръцки владика. 📌 Неофит Бозвели -
Издаването на Хатишерифа
Хатишерифът е документ на султана, който опвестява равноправие и религиозна свобода на поданиците. -
Програма на църковното движение
Със съдействието на заможни и влиятелни цариградски българи през 1844 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски съставят две писмени молби и ги предават на Патриаршията. В тях се настоява за: назначаване на български владици в българските земи; богослужението да се извършва на роден език; да се изгради български храм в Цариград; да се издават български вестници и книги; владиците да получават заплати. Патриаршията отхвърля исканията и заточва двамата водачи. 📌 Иларион Макариополски -
Издигането на храм "Св. Стефан"
Със съдействието на Стефан Богориди през 1849 г. в Цариград е издигнат храмът "Св. Стефан". Организирана е църковна община, която поема ролята на ръководен център на църковното движение. 📌 Стефан Богориди - внук на Софроний Врачански и един от най-влиятелните българи с високи постове в османската власт -
Българският Великден
Конфликтът м/у българите и Цариградската патриаршия се задълбочава и достига връхната си точка на 3 април 1860 г. По време на великденската литургия в храм "Св. Стефан", отслужена от Иларион Макариополски, той не споменава името на гръцкия патриарх, което е в нарушение на установените църковни правила и означава отхвърляне на духовната власт на Патриаршията. Събитието получава пълна подкрепа от българските епархии. Населението прогонва от църквите чуждите владици и създава свои църковни общини. -
Учредяване на Българска екзархия
Султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на Българската екзархия. Тя решава своите дела без да зависи от Цариградската патриаршия. Църковните области на Екзархията обхващат по-голямата част от земите на Балканския полуостров, населени с българи. -
Църковно-народен събор
В Цариград е свикан църковно народен събор с участието на светски и духовни представители от българските църковни области. Те изработват устав, по който да се управлява българската църква. За български църковен водач е избран екзарх Антим I.